20.05.2024

Райна Попгеоргиева Футекова е родена на 18 януари 1856 г. в Панагюрище.

Райна Попгеоргиева Футекова е родена на 18 януари 1856 г. в Панагюрище. Учи в Старозагорското девическо училище на издръжка на панагюрската община, за да бъде подготвена за бъдещата си учителска професия.
Но нейната популярност идва с обявяването на Априлското въстание – ушива главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг и в деня на обявяването на въстанието го развява редом с Бенковски.
След Априлското въстание е заловена от турците и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”, както и репортажите на Джанюариъс Макгахан.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва – става акушерка, първата дипломирана в България. Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български език. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка във Велико Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Райна и Васил Дипчеви имат 5-ма синове – като 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг, 6-те деца тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара.
Почива на 29 юли 1917 г. в София на 61-годишна възраст.
Поклон!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *